Салон на образованието в Благоевград

ноември 28, 2008

Alliance française и CRUEF канят всички желаещи на Le Salon de l’étudiant à Blagoevgrad

Целта на събитието е да се разяснят възможностите за обучение във Франция, както и да се откроят спецификите на френската образователна система. Всички родители, студенти, ученици, преподаватели, симпатизанти на идеята могат да поставят въпросите, които ги вълнуват и всяко питане ще се разгледа внимателно и сърдечно.

Дата и час на срещата: 15 декември 2008 г., 14.00 часа

Място на срещата: Учебен корпус №5 (ЕГ), стая 201


Франкофонията в България и по света – история, настояще, бъдеще

ноември 17, 2008

Исторически, в България френското влияние е особено значимо от средата на ХІХ до средата на ХХ век. Мнозина от образованите в чужбина българи преди и след Освобождението от турско (1878) учат в Гърция, Румъния, Сърбия, Русия и, особено престижно и полезно за прозападно ориентираните и по-заможните – във Франция (Париж, Монпелие, Гренобъл…). В този времеви отрязък, голяма част от семействата на интелектуалци и образовани граждани владеят повече или по-малко френския език. Интересът към немския език и култура се засилва след идването на Фердинанд Сакскобургготски в България (1887) и последвалата австро-германска ориентация (и особено от началото на 30-те години до 1944). Английският език също навлиза в България, но експанзията му все още предстои.
В епохата на социализма (1944-1989) доминиращият чужд език в България е родственият руски (влиянието му е много отдавнашно), задължително изучаван в училище. Заедно с руския обаче, продължава изучаването на френски, английски (интересът към него обяснимо нараства), немски.
Значимостта в международните отношения на Великобритания и най-вече на САЩ (и особено след Втората световна война) наложи английския език, респ. и като обект на изучаване за много голям брой хора по света, вкл. и българи (особено понастоящем, във времето на компютризацията и Интернет). Заедно с това обаче, културални семейни и други традиции и влияния, контакти с чужденци и роднини зад граница, респ. възможни перспективи пред теб самия и децата ти, днес ориентират множество българи към изучаване на френски, немски, италиански, испански, турски, а вече и японски и китайски. В България съществуваха и по времето на късния социализъм английски, френски и немски гимназии, елитни учебни заведения, даващи добра образователна основа и успешен старт в живота.
Икономическата, политическа и културална обвързаност на България с Германия в периода отпреди Първата световна война до края на Втората обуслови силното присъствие на немския език, чието изучаване се поддържа и до днес.
Връщайки се на френския, подчертавам, че за мен дейността на сегашния френски президент г-н Никола Саркози привлече с огромна сила световния интерес към Франция, презентирайки я отново като водеща световна сила (не само в икономически план, а и в иновационно-морален).
След демонтажа на социализма и последвалата прозападна ориентация на България, у нас отпадна задължителното изучаване на руския език, а новите вътрешни и международни условия и перспективи изясняват на все повече българи, че вече само с един западен език (напр. английски) не може. Ползващите английски език са все повече – те самите си вършат работа с него, но в същото време пазарът на работна ръка с английски език е все по-заситен, с все по-високи критерии (тук не говоря за оскъдния бизнес английски, за търговска кореспонденция и пътувания). Добре е да владееш поне още един западен език. А вторият официален език в Евросъюза е френският. Отдавна за образования европеец condition sine qua non (условие, без което не може) е владеенето на поне 2, ако не и 3 западноевропейски езика. И ако французи, немци, испанци, португалци, англичани са облагодетелствани (владеят „от само себе си” майчиния си език) и имат да научат още един или два, то гражданите на достатъчно богатите Холандия, Дания, Швеция, Норвегия, Финландия, например, учат два или три от изброените езици. Какво да говорим тогава за нас, българите!
Връщам се на френския и виждането ми за значението му в съвременна и бъдеща България и в региона. Наистина, френският рядко е езикът, на който в български семейства се е водел и се води ежедневният разговор (макар че познавам такива семейства). Но влиянието на френската култура (език, респ. литература, музика, танц, архитектура, мода, кулинария, козметика, автомобили…) е неоспоримо. Силно е било и е присъствието на Alliance française в София и други големи български градове, интересна и богата е дейността на l’Institut Français – Centre Culturel et de Coopération към Посолството на Франция в България.
В 1991 г. България встъпи в Международната организация по франкофония (Organisation internationale de la Francophonie – 200 000 000 франкофони в 5 континента), в която от 68 страни 23 са европейски, 14 от които от Европейския съюз. Ясно е, че френският език неслучайно е вторият официален на Евросъюза.
Нека мислим в дългосрочна перспектива. Знайно е, че всяка доминация е не само преходна (независимо колко ще продължи, все ще бъде заменена с друга), но и самонедостатъчна (вкл. англофонската). Тези си убеждения предлагам искрено не само на децата си, но и на близки, познати и непознати. Убеден съм, че изучаването на френския език (не само вторият официален език на Европейския съюз, но и език-път към/от стара и богата култура, в много отношения основополагаща за модерния свят), респ. стара и нова френска култура, ще донесе на всеки не само утилитарни перспективи, но и ще му отвори много и много прозорци към познание, реализация, радост и удовлетворение. И още: френският език, изучен като първи чужд език, е много добра основа за последващо изучаване на английски, например.

Елате при нас, в Университетския франкофонски център, където е и Алианс Франсез! Доведете и децата и приятелите си. На нищожни (за евростандарта, а и за нашия вече) цени от по няколко лева на час ще учите френски при професионални, опитни и добронамерени преподаватели, с легитимността на Алианс Франсез. Защото, няма какво да си говорим – френски наистина се учи в Алианс Франсез, при нас, в Университетския франкофонски център (тел. за връзка 073 / 8889 249 или 088 999 30 88 –   г-жа Таня ДАМОВА, Директор на АФ-Благоевград)!
Проф. Явор КОНОВ, д-р, д.н. (www.yavorkonov.net)
Директор на Университетския ресурсен център за франкофонски изследвания,
ЮЗУ „Н. Рилски”, Благоевград