Експозицията “Ръце на писатели” гостува в Alliance Française de Blagoevgrad

Експозицията “Ръце на писатели” гостува в Благоевград благодарение на Френския културен институт в София, Алианс Франсез и Университетския ресурсен център за франкофонски изследвания. На представянето на изложбата на 17.02.2009 г. в офиса на Университетския ресурсен център за франкофонски изследвания присъстваха писатели, художници, преподавали, български и чуждестранни студенти, театроведи, предтавители на общинската администрация Благоевград, журналисти.
След Благоевград експозицията “Ръце на писатели” продължава пътя си по мрежата на Алианс Франсез из целия свят.
 
Анни Асулин е родена през 1956 г. в Коломб-Бешар (Алжир) и започва работа като фотограф в “Нувел литерер” през 1981 г. Участва в създаването на ежеседмичниците “Евенман дьо жуди” – през 1984 г. и “Мариан” през 1997 г.
Фотограф е на агенция “Опал” (специализирана в портрети на писатели) преди десет години, като работи основно за “Мариан”, “Нувел обсерватьор”, “Ле поен”.
Идеята на авторката за експозицията “Ръце на писатели” хрумва, когато “Като фотограф към “Евенман дьо жьоди” прави репортаж в един завод и й идва идеята да снима ръцете на работниците с техните повтарящи се ритмични жестове. По-късно в тихите и уютни кабинети на писателите, открива в ръцете им онова напрежение, което излъчват ръцете на работниците в завода”.

Представяме ви текста на доц. Ст. Стоянов, с който бе открита изложбата:

ИЗЛОЖБА „РЪЦЕ НА ПИСАТЕЛИ” НА АНИ АСУЛИН В БЛАГОЕВГРАД

Фотографиите, които са изложени в тази зала, са част от една изложба на Ани Асулин, показвана из целия свят. Статута на произведението на изкуството в епохата на неговата техническа възпроизводимост ни дава шанса за общуване с него в реалното пространство и време – в случая тук, в Благоевград. Обект на произведението на изкуството в тази експозиция са човешки ръце и лица.
Ани Асулин, споделя, че има около петстотин снимки на ръце на писатели в своя архив. Пред нас са около седемдесет от тях. Аз лично съжалявам, че в експозицията тук не виждам ръцете на Юрган Хабермас. Тази малка липса обаче е напълно компенсирана от ръце на имена легенди на световната култура.
Идеята за човешката ръка като израз на човешката същност не е нова – сещаме се за хиромантите, които гадаят на ръка, оказа се, че има и наука хирогномия, която изучава външния вид на ръката – нейната окраска, плътността на дланите, дължината на пръстите. Ани Асулин обединява един културен архетип, човешката ръка, с възможностите на фотографията. Гениално и просто. Тя смята, че жестовете, напрежението, начина, по който ръцете държат цигара, писалка или пък чаша с вода говорят изключително много за същността на човека. Оказва се, че ръцете също могат да бъдат огледало на душата, при това доста по-автентично: ръцете не се гримират, на тях не могат да им се сложат цветни лещи, не можем винаги да ги крием зад ръкавици. Още по-интересно е, когато на снимките са ръце на писатели – става нещо като синекдоха – ръката е част от произведението, ръката създава и означава произведението.
Ани Асулин започва да снима ръце през 1984 г. Тогава е изпратена да направи репортаж в завод в планинско селище във Франция. Иска да снима лица, но съзнава, че нещо не е както трябва. И тогава вижда ръцете на работниците, вниманието, с което те ги увиват в марля, напоена с олио. Тогава й идва идеята за човешката ръка като предмет на фотографията. През същата година е изпратена да снима поета сюррелалист Филип Супо. Тя го снима и е поразена от ръцете му, които предлагат на младата журналистка (Ани тогава е на 28 години) шоколад. Това са и първите ръце на писател в нейната колекция.
Тук, в тази зала, са портрети и ръце на имена от световния интелектуален елит: Жан Бодрийар, Пол Рикьор, Жак Дерида, Едгар Морен, Клод Леви Строс, Франсоаз Саган, Патрик Модиано, Льо Клезио, Нанси Хюстън, Филип Солерс, общо повече от 70 лица и ръце. Общуването с тях е твърде индивидуално и аз не мога да предполагам емоциите на всеки един от нас. Това, което се забелязва, е една старомодност, и – със сигурност – аристократизъм. Ани Асулин целенасочено е избегнала всякакви ефекти, присъщи на фотографията като изкуство – игра с цветовете, игра със светлините и сенките, деформации, различни монтажни техники, познати ни от фотографиите на един друг ловец на писателски лица, Ман Рей. Снимките на Ани Асулин са като че ли репортажни. И тук се замисляме за изкуството на фотографа – да затисне своето его и да покаже същността на своя обект. Леви Строс митологично е затиснал с пръст кълбото, ръцете на Франсоаз Саган уморено държат цигара, ръцете на Жан Бодрияр като да тъгуват за времето, в което човекът е общувал непосредствено със света, а симулакрите не е имало върху какво да съществуват и не са съществували. Това също е лично – всеки от нас по свой си начин свързва ръцете, с онова, което те са написали.
Има и друго: спокойствието и статичността на снимката в света на движещите се образи, идеята за културата като класика и галерия от образци. Мисля, че това също ни е нужно и вероятно това е една от причините за успеха на експозицията на Ани Асулин. Тя ни показва това, което усещаме, че ни липсва – мъдростта, спокойствието, консерватизма. Като стана въпрос за консерватизма: Ани Асулин споделя, че когато е предлагала да снима ръцете им, нито един от писателите не е предложил ръцете му да са върху клавиатура или мишка, независимо, че повечето от тях, както твърди Асулин, работят на компютър. „Когато им предлагах да направим тази необичайна фотосесия – казва фотографът – всички те механично посягаха към писалката”.
Дотук търсихме полетата на нашата съпричастност със снимките на Ани Асулин. Редно е да зачетем и нейните. Жена, която обожава да чете, която знае, че за да направи снимка, задължително трябва да й харесва това, което ръката, която снима, е написала. Не снима ръце на „модни” писатели само защото са „модни”. В тази експозиция я припознаваме като щастлив човек – снима това, което иска да заснеме.
А за нас, зрителите, остава удоволствието да съчетаем текста, който знаем и харесваме, с ръката, която го е написала. И да си спомним, че има фрази „лъжливи очи”, „лъжлива уста”, но „лъжлива ръка” няма.

Стилиян Стоянов  
  img_3345

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: