Библиотеката на Алианс Франсез Благоевград

април 28, 2009

la-bibliothequeБиблиотечният фонд наброява 3400 тома френскоезична литература от всички области на знанието. Особено ценна е богатата сбирка от детска литературата. Библиотеката притежава и уникална колекция от публицистична литература и романи.

Advertisements

Les Alliances françaises dans le monde en 2009

април 23, 2009

les-alliances-francaises1


Франкофонията по света

април 8, 2009

cartefrancophonie


Алианс Франсез – историята на една институция

април 3, 2009

1883 Националното сдружение за разпространение на френския език в колониите и в чужбина е оснавно под егидата на посланик Пол Камбон.

1884 10 март е истинската дата на основаване на Алианс Франсез Париж. Известни личности са сред членовете на административния съвет: Фердинанд дьо Лесеп, Луи астьор, Ернест Ренан, Жюл Верн, Арман Колен…Барселона приема първия Алианс Франсез в Европа. Мрежата от Алианси в Испания ще се развие много бързо.

Африканският континент също се отзовава на инициативата и открива своя първи Алианс Франсез в Сенегал. В същата година примерът е последван от остров Мавриций. По инициатива на група приятели Алианс Франсез се появява на бял свят и в Мексико. Възторгът на Латинска Америса няма да намалее.

 1886 Алианс Франсез е признат за дружество с обществена полезност. 

1889 Азиатският континент бързо се присъединява към движението със създаването на първия Алианс Франсез в Индия.

1890 Берт Мушет, преподавател по изкуства, създава в Мелбърн първия Алианс Франсез в Австрия.

1901 Алианс Франсез – Париж приема 516 курсисти. 1902 През една и съща година се раждат първият Алианс Франсез в университета “Мак Гил” в Мон Реал и Федерацията на Алианс Франсез в САЩ.

1904 Алианс Франсез наброява 150 комитета във Франция, 450 в чужбина.

1917 Първи Алианс Франсез на Антилските острови в Доминиканската република.

1919 Откриване но Практическото училище по френски език на бул. “Распий” № 101 в Париж.

 1930 Училището в Париж наброява 4800 курсисти.

 1936 След периода на криза се паявяват първите признаци на съживяване. Излажбата “Обучението по френски език за чужденци” приема над 100 посетители.

 1943 По случай шестдесетата годишнина генерал Дьо Гол произнася в Алжир историческа реч, в която отново потвърждава призванието на Алианс рансез.

 1948 Училището в Париж достига резултатите си от предвоенния период.

 1952 Училището в Париж е кръстено: “Международно училище по френски език и цивилизация”.

 1967 След ремонтни работи сградата на бул. “Распаий” №101 е с два етажа по-висока. Открит е центърът “Жорж Дюамел”. Така капацитетът на прием на курсисти е удвоен.

 1979 Година на рекорди, през която 32 000 курсисти посещават училището в Париж.

 1980 Алианс Франсез е разпространен в 80 държави.

 1983 Отбелязване на 100-годишнината на Алианс Франсез в присъствието на Президента на Републиката Франсоа Митеран.

 1999 Международното училище в Париж приема курсисти от 187 държави.

 2000 Алианс Франсез е разпространен в 138 държави и наброява 1 135 дружества в целия свят.

 2001 Алиансите по целия свят се модернизират. В Париж е създаден нов мултимедиен център.


Alliance Française

април 1, 2009

Histoire d’une institution
 
 
 
 
Depuis plus d’un siècle, un nombre sans cesse croissant d’étudiants de toutes origines fréquentent les Alliances françaises. Cette longévité et cette vitalité tiennent aux liens tissés avec les citoyens et les mécènes des pays d’accueil.

 1883 : « L’association nationale pour la propagation de la langue française dans les colonies et à l’étranger » naît sous l’égide de Paul Cambon et de Pierre Foncin.

 1884 : Ferdinand de Lesseps, Louis Pasteur, Ernest Renan, Jules Verne, Armand Colin… comptent parmi les membres du conseil d’administration de l’Alliance française de Paris. La première Alliance française d’Europe ouvre à Barcelone, puis il en naît au Sénégal, à l’Ile Maurice et à Mexico.

 1886 : L’Alliance française de Paris est reconnue d’utilité publique.

 1889 : Première Alliance en Inde puis en Australie, à Melbourne.

 1902 : Première Alliance à Montréal et création d’une Fédération des Alliances françaises aux Etats-Unis.

 1904 : L’Alliance française compte 150 comités en France et 450 à l’étranger.

 1917 : Première Alliance aux Antilles et en République Dominicaine.

 1919 : Ouverture de l’Ecole pratique de langue française au 101 bd Raspail à Paris.

 1940 : Les archives de l’Alliance française sont emportées à Berlin par les nazis.

 1943 : Le général de Gaulle prononce un discours à Alger où il réaffirme la vocation de l’Alliance.

 1944 : Réouverture de l’Alliance française de Paris après la guerre.

 1979 : Année record avec 32 000 étudiants à l’école de Paris.

 2002 : La modernisation des Alliances s’accélère partout dans le monde.

 2007 : La Fondation Alliance française est créée.


Експозицията “Ръце на писатели” гостува в Alliance Française de Blagoevgrad

март 9, 2009

Експозицията “Ръце на писатели” гостува в Благоевград благодарение на Френския културен институт в София, Алианс Франсез и Университетския ресурсен център за франкофонски изследвания. На представянето на изложбата на 17.02.2009 г. в офиса на Университетския ресурсен център за франкофонски изследвания присъстваха писатели, художници, преподавали, български и чуждестранни студенти, театроведи, предтавители на общинската администрация Благоевград, журналисти.
След Благоевград експозицията “Ръце на писатели” продължава пътя си по мрежата на Алианс Франсез из целия свят.
 
Анни Асулин е родена през 1956 г. в Коломб-Бешар (Алжир) и започва работа като фотограф в “Нувел литерер” през 1981 г. Участва в създаването на ежеседмичниците “Евенман дьо жуди” – през 1984 г. и “Мариан” през 1997 г.
Фотограф е на агенция “Опал” (специализирана в портрети на писатели) преди десет години, като работи основно за “Мариан”, “Нувел обсерватьор”, “Ле поен”.
Идеята на авторката за експозицията “Ръце на писатели” хрумва, когато “Като фотограф към “Евенман дьо жьоди” прави репортаж в един завод и й идва идеята да снима ръцете на работниците с техните повтарящи се ритмични жестове. По-късно в тихите и уютни кабинети на писателите, открива в ръцете им онова напрежение, което излъчват ръцете на работниците в завода”.

Представяме ви текста на доц. Ст. Стоянов, с който бе открита изложбата:

ИЗЛОЖБА „РЪЦЕ НА ПИСАТЕЛИ” НА АНИ АСУЛИН В БЛАГОЕВГРАД

Фотографиите, които са изложени в тази зала, са част от една изложба на Ани Асулин, показвана из целия свят. Статута на произведението на изкуството в епохата на неговата техническа възпроизводимост ни дава шанса за общуване с него в реалното пространство и време – в случая тук, в Благоевград. Обект на произведението на изкуството в тази експозиция са човешки ръце и лица.
Ани Асулин, споделя, че има около петстотин снимки на ръце на писатели в своя архив. Пред нас са около седемдесет от тях. Аз лично съжалявам, че в експозицията тук не виждам ръцете на Юрган Хабермас. Тази малка липса обаче е напълно компенсирана от ръце на имена легенди на световната култура.
Идеята за човешката ръка като израз на човешката същност не е нова – сещаме се за хиромантите, които гадаят на ръка, оказа се, че има и наука хирогномия, която изучава външния вид на ръката – нейната окраска, плътността на дланите, дължината на пръстите. Ани Асулин обединява един културен архетип, човешката ръка, с възможностите на фотографията. Гениално и просто. Тя смята, че жестовете, напрежението, начина, по който ръцете държат цигара, писалка или пък чаша с вода говорят изключително много за същността на човека. Оказва се, че ръцете също могат да бъдат огледало на душата, при това доста по-автентично: ръцете не се гримират, на тях не могат да им се сложат цветни лещи, не можем винаги да ги крием зад ръкавици. Още по-интересно е, когато на снимките са ръце на писатели – става нещо като синекдоха – ръката е част от произведението, ръката създава и означава произведението.
Ани Асулин започва да снима ръце през 1984 г. Тогава е изпратена да направи репортаж в завод в планинско селище във Франция. Иска да снима лица, но съзнава, че нещо не е както трябва. И тогава вижда ръцете на работниците, вниманието, с което те ги увиват в марля, напоена с олио. Тогава й идва идеята за човешката ръка като предмет на фотографията. През същата година е изпратена да снима поета сюррелалист Филип Супо. Тя го снима и е поразена от ръцете му, които предлагат на младата журналистка (Ани тогава е на 28 години) шоколад. Това са и първите ръце на писател в нейната колекция.
Тук, в тази зала, са портрети и ръце на имена от световния интелектуален елит: Жан Бодрийар, Пол Рикьор, Жак Дерида, Едгар Морен, Клод Леви Строс, Франсоаз Саган, Патрик Модиано, Льо Клезио, Нанси Хюстън, Филип Солерс, общо повече от 70 лица и ръце. Общуването с тях е твърде индивидуално и аз не мога да предполагам емоциите на всеки един от нас. Това, което се забелязва, е една старомодност, и – със сигурност – аристократизъм. Ани Асулин целенасочено е избегнала всякакви ефекти, присъщи на фотографията като изкуство – игра с цветовете, игра със светлините и сенките, деформации, различни монтажни техники, познати ни от фотографиите на един друг ловец на писателски лица, Ман Рей. Снимките на Ани Асулин са като че ли репортажни. И тук се замисляме за изкуството на фотографа – да затисне своето его и да покаже същността на своя обект. Леви Строс митологично е затиснал с пръст кълбото, ръцете на Франсоаз Саган уморено държат цигара, ръцете на Жан Бодрияр като да тъгуват за времето, в което човекът е общувал непосредствено със света, а симулакрите не е имало върху какво да съществуват и не са съществували. Това също е лично – всеки от нас по свой си начин свързва ръцете, с онова, което те са написали.
Има и друго: спокойствието и статичността на снимката в света на движещите се образи, идеята за културата като класика и галерия от образци. Мисля, че това също ни е нужно и вероятно това е една от причините за успеха на експозицията на Ани Асулин. Тя ни показва това, което усещаме, че ни липсва – мъдростта, спокойствието, консерватизма. Като стана въпрос за консерватизма: Ани Асулин споделя, че когато е предлагала да снима ръцете им, нито един от писателите не е предложил ръцете му да са върху клавиатура или мишка, независимо, че повечето от тях, както твърди Асулин, работят на компютър. „Когато им предлагах да направим тази необичайна фотосесия – казва фотографът – всички те механично посягаха към писалката”.
Дотук търсихме полетата на нашата съпричастност със снимките на Ани Асулин. Редно е да зачетем и нейните. Жена, която обожава да чете, която знае, че за да направи снимка, задължително трябва да й харесва това, което ръката, която снима, е написала. Не снима ръце на „модни” писатели само защото са „модни”. В тази експозиция я припознаваме като щастлив човек – снима това, което иска да заснеме.
А за нас, зрителите, остава удоволствието да съчетаем текста, който знаем и харесваме, с ръката, която го е написала. И да си спомним, че има фрази „лъжливи очи”, „лъжлива уста”, но „лъжлива ръка” няма.

Стилиян Стоянов  
  img_3345


Франкофонията в България и по света – история, настояще, бъдеще

ноември 17, 2008

Исторически, в България френското влияние е особено значимо от средата на ХІХ до средата на ХХ век. Мнозина от образованите в чужбина българи преди и след Освобождението от турско (1878) учат в Гърция, Румъния, Сърбия, Русия и, особено престижно и полезно за прозападно ориентираните и по-заможните – във Франция (Париж, Монпелие, Гренобъл…). В този времеви отрязък, голяма част от семействата на интелектуалци и образовани граждани владеят повече или по-малко френския език. Интересът към немския език и култура се засилва след идването на Фердинанд Сакскобургготски в България (1887) и последвалата австро-германска ориентация (и особено от началото на 30-те години до 1944). Английският език също навлиза в България, но експанзията му все още предстои.
В епохата на социализма (1944-1989) доминиращият чужд език в България е родственият руски (влиянието му е много отдавнашно), задължително изучаван в училище. Заедно с руския обаче, продължава изучаването на френски, английски (интересът към него обяснимо нараства), немски.
Значимостта в международните отношения на Великобритания и най-вече на САЩ (и особено след Втората световна война) наложи английския език, респ. и като обект на изучаване за много голям брой хора по света, вкл. и българи (особено понастоящем, във времето на компютризацията и Интернет). Заедно с това обаче, културални семейни и други традиции и влияния, контакти с чужденци и роднини зад граница, респ. възможни перспективи пред теб самия и децата ти, днес ориентират множество българи към изучаване на френски, немски, италиански, испански, турски, а вече и японски и китайски. В България съществуваха и по времето на късния социализъм английски, френски и немски гимназии, елитни учебни заведения, даващи добра образователна основа и успешен старт в живота.
Икономическата, политическа и културална обвързаност на България с Германия в периода отпреди Първата световна война до края на Втората обуслови силното присъствие на немския език, чието изучаване се поддържа и до днес.
Връщайки се на френския, подчертавам, че за мен дейността на сегашния френски президент г-н Никола Саркози привлече с огромна сила световния интерес към Франция, презентирайки я отново като водеща световна сила (не само в икономически план, а и в иновационно-морален).
След демонтажа на социализма и последвалата прозападна ориентация на България, у нас отпадна задължителното изучаване на руския език, а новите вътрешни и международни условия и перспективи изясняват на все повече българи, че вече само с един западен език (напр. английски) не може. Ползващите английски език са все повече – те самите си вършат работа с него, но в същото време пазарът на работна ръка с английски език е все по-заситен, с все по-високи критерии (тук не говоря за оскъдния бизнес английски, за търговска кореспонденция и пътувания). Добре е да владееш поне още един западен език. А вторият официален език в Евросъюза е френският. Отдавна за образования европеец condition sine qua non (условие, без което не може) е владеенето на поне 2, ако не и 3 западноевропейски езика. И ако французи, немци, испанци, португалци, англичани са облагодетелствани (владеят „от само себе си” майчиния си език) и имат да научат още един или два, то гражданите на достатъчно богатите Холандия, Дания, Швеция, Норвегия, Финландия, например, учат два или три от изброените езици. Какво да говорим тогава за нас, българите!
Връщам се на френския и виждането ми за значението му в съвременна и бъдеща България и в региона. Наистина, френският рядко е езикът, на който в български семейства се е водел и се води ежедневният разговор (макар че познавам такива семейства). Но влиянието на френската култура (език, респ. литература, музика, танц, архитектура, мода, кулинария, козметика, автомобили…) е неоспоримо. Силно е било и е присъствието на Alliance française в София и други големи български градове, интересна и богата е дейността на l’Institut Français – Centre Culturel et de Coopération към Посолството на Франция в България.
В 1991 г. България встъпи в Международната организация по франкофония (Organisation internationale de la Francophonie – 200 000 000 франкофони в 5 континента), в която от 68 страни 23 са европейски, 14 от които от Европейския съюз. Ясно е, че френският език неслучайно е вторият официален на Евросъюза.
Нека мислим в дългосрочна перспектива. Знайно е, че всяка доминация е не само преходна (независимо колко ще продължи, все ще бъде заменена с друга), но и самонедостатъчна (вкл. англофонската). Тези си убеждения предлагам искрено не само на децата си, но и на близки, познати и непознати. Убеден съм, че изучаването на френския език (не само вторият официален език на Европейския съюз, но и език-път към/от стара и богата култура, в много отношения основополагаща за модерния свят), респ. стара и нова френска култура, ще донесе на всеки не само утилитарни перспективи, но и ще му отвори много и много прозорци към познание, реализация, радост и удовлетворение. И още: френският език, изучен като първи чужд език, е много добра основа за последващо изучаване на английски, например.

Елате при нас, в Университетския франкофонски център, където е и Алианс Франсез! Доведете и децата и приятелите си. На нищожни (за евростандарта, а и за нашия вече) цени от по няколко лева на час ще учите френски при професионални, опитни и добронамерени преподаватели, с легитимността на Алианс Франсез. Защото, няма какво да си говорим – френски наистина се учи в Алианс Франсез, при нас, в Университетския франкофонски център (тел. за връзка 073 / 8889 249 или 088 999 30 88 –   г-жа Таня ДАМОВА, Директор на АФ-Благоевград)!
Проф. Явор КОНОВ, д-р, д.н. (www.yavorkonov.net)
Директор на Университетския ресурсен център за франкофонски изследвания,
ЮЗУ „Н. Рилски”, Благоевград